Как шестима ентусиасти оцеляха в симулация на тежките условия на Червената планета
Шайна Гифорд загребва червени вулканични скали в шепата си, заравя лице в тях и поема дълбоко въздух. “Еха! Няма друга планета като Земята, няма друго място като нашия дом!“, възкликва младата жена. Лекар и журналист, тя току-що е приключила участието си в трудна мисия на НАСА.
Шайна и още петима души са част от експеримент, симулиращ живот на Марс. В продължение на година те живеят на 2500 метра височина в планината Мауна Лоа - активен щитовиден вулкан на Хавайските острови. Местният пейзаж силно напомня този на Червената планета.
Точно 365, 5 дни шестимата обитават конструкция с формата на купол. Лишени от чист въздух, прясна храна и посещения от приятели, те разчитат единствено един на друг в четвъртата мисия от проекта HI-Seas (Hawaii Space Exploration Analog and Simulation). Целта му е да се разбере какви биха били реалните предизвикателства пред един екипаж, изолиран от всичко познато в дълбокия Космос.
На 28 август всички за пръв път напускат купола, без да носят скафандри. Завръщането им към нормалното ежедневие е трудно. От една страна трябва да се борят с любопитството на медиите. От друга, се налага отново да свикнат със земните усещания, които са позабравили. Като вдишването на чист въздух, например.
Шайна Гифорд вдига ръка, за да усети свежия бриз, духащ около планината. Опитва се да го улови. „Чувството е прекрасно. Вятърът носи моя спомен за океана. Дали обаче този спомен е верен? Паметта много често греши. За да разбера дали съм на пръв път, трябва веднага да отида до водата. Хайде, да вървим!”, казва тя. След това, обаче, забелязва масите, където останалите от екипа се наслаждават на първите свежи плодове и пица след година лишения от дребните земни радости. “Те похапват, а аз гоня вятъра”, разсмива се Гифорд.
Социалният експеримент
В това четвърто издание на мисията екипът прекарва най-дълго време в изолация. Предишните симулации на изследването, финансирано от НАСА и ръководено от Хавайския университет в Маноа, продължили съответно 4 и 8 месеца. Следващите трябва да стартират през 2017 и 2018 година. Планирано е те да отнемат по 8 месеца.
При всяка мисия изследователите селектират шестима души, чиято основна задача е да оцелеят в изолация. Всички те живеят в захранван от слънцето купол, разполагащ с целия „лукс“ на марсианската околна среда. Личното им пространство е ограничено. Стаите на членовете на екипа са по-малки от гардеробите в близките хавайски курорти. Всички участници в експеримента използват компостиращи тоалетни, ядат замразено и изсушено месо, и разполагат с медицинска аптечка, заредена само с най-необходимото (за щастие, никой не успява да се нарани сериозно). Общуването им с външния свят също е затруднено. Могат да комуникират с ръководителите на проекта, но с 20-минутно забавяне. Забавленията не са много - игра на зарове и от време на време, салса. Kindle-четците и музикалите инструменти също помагат в борбата със скуката.
Разбира се, мисията на Хаваите не може напълно да симулира живота на Марс. Една от причините е наличието на земна гравитация. Другата е усещането, че това е игра на въображението, а не реалност. „Ако сте от хората, които не могат наистина да си представят, че са на Червената планета – например през цялото време си давате сметка, че в шлюза има въздух или пък просто сте щастливи да излезете през външната врата, когато ви хрумне, едва ли ще дойдете на подобна мисия“, казва Андржей Стюарт, ръководител на инженерния офис на мисията. „Човек трябва да може да се потопи изцяло в експеримента, за да извлече максимум полза и опит от него“, допълва той (вижте също статията „Астронавти предприемат тренировъчна мисия дълбоко под Земята“).
Проекти като HI-SEAS помагат на учените да разберат как един екипаж би работил заедно в дълбокия Космос. Какво би го направило ефективен? Кога и защо нещата биха могли да се разпаднат? Какви са психологическите ефекти от това да бъдеш изолиран от приятелите и семейството си? И как участниците да бъдат подготвени така, че да понесат стреса?
“Пред нас стои въпросът как да селектираме и обучим членовете на мисията така, че да бъдат гъвкави, да имат висок коефициент на полезно действие и да останат сплотени”, казва главният изследовател в HI-SEAS Ким Бинстед. Именно тя първа поздравява екипа след излизането му от изолация.
“Вече със сигурност знаем, че няма магическо хапче за предотвратяване на конфликти. Въпросът е как човек се справя с тях - не само като отделна личност, а и в рамките на групата. Ние реагираме на проблемите по един начин, когато сме свободни и по съвсем различен, когато сме в ограничено пространство и не можем просто да излезем навън. Със симулацията на живота на Марс искаме да научим всичко, което може да се обърка в Космоса и да попречим то да се случи“, добавя командирът на екипажа и изследовател на почвата Кармел Джонстън.
Симулация в симулацията
Докато животът навън си върви, този под купола сякаш е застинал. „Астронавтите“ пропускат празници, сватби, раждания. Двама от тях губят членове на семействата си. Налага се да се сбогуват завинаги с близките си от разстояние.
Екипажът обаче получава необичаен шанс да се бори със стреса като създаде своя виртуална реалност или се потопи в над 30 различни виртуални преживявания чрез послания, изпратени от дома. Всеки участник получава клипове от приятели или роднини, създадени по конкретни поводи. Благодарение на тях се потапя в приятни мигове с близките си - например „сяда“ заедно с тях на масата по случай Деня на благодарността. „Опитваме се да разберем доколко виртуалната реалност може да облекчи напрежението, свързано с изолацията при космическите мисии и да запази връзката със семейството“, обяснява изследователката на човешкото поведение Пеги Ву. В момента тя анализира данните, получени през годината. Първите резултати са обнадеждаващи.
Един от членовете на екипа - завършващият архитектура Тристан Басингтуейт, се възползва пълноценно от предоставената му възможност да твори. Впрягайки въображението си, създава виртуална къща на дърво и я изпипва до последния детайл. „Взех един от най-големите възможни модели и се развихрих“, казва той. Тристан създава гигантска всекидневна от естествени материали, в която тече водопад и се разхожда тигър-пазач. Прави „мъжко убежище“ с бар и билярдна маса. Добавя пиратски кораб. „Добре се позабавлявах. Цялата работа ми отне около три седмици“, обяснява той.
Отвъд виртуалната, обаче, дебне суровата реалност. Да излезеш навън означава да бъдеш в пълно „бойно“ снаряжение, т.е. със скафандър. Също така да вървиш километри наред по сипеи с остри, трошливи вулканични камъни. Преминаването през този терен е изключително трудно, дори когато не носиш товар на гърба си. А разходката с космически костюм може да се превърне в истинска катастрофа.
За Тристан обаче тези екскурзии са желано предизвикателство, защото му дават шанс да остане сам. Часове наред той обикаля из червеникавия пейзаж, пеейки гръмогласно парчета на AC/DC и Мартин Секстън. “Всеки има нужда да се отпусне и да остане насаме със себе си. Да, хората сме социални създания, но не през цялото време“, заявява той.
Безспорно, животът на Марс, макар и само в симулация, е изключително труден. От една страна са физическите лишения - липсата на чист въздух, на питейна вода, на прясна храна. От друга е огромното психологическо напрежение. Не е лесно да бъдеш посланик на човешкия род в Космоса. "Ние представляваме хората от Земята - казва Шайна Гифорд. - Всички вие не можете да дойдете тук. Затова ние дойдохме вместо вас.“
