Снимка: Патрик Дж. Кайгър
За физика моногамията е „горчив плод“
Както сам подробно описва в писмата си, с годините Айнщайн развива сложна представа за отношенията мъж-жена
В писмо от юни 1953 Алберт Айнщайн се опитва да утеши своя приятелка, която е открила, че мъжът й си има любовница, съветвайки я да не го приема лично. Изневярата, обяснява той, е абсолютно нормална при хората.
“СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО МЪЖЕ (КАКТО И ГОЛЯМ БРОЙ ЖЕНИ) НЕ СА МОНОГАМНИ ПО ПРИРОДА."
“Сигурен съм, знаеш, че повечето мъже (както и голям брой жени) не са моногамни по природа“, пише той, според превода на оригиналния текст на немски, публикуван години по-късно. “Природата само би станала по-силна, ако статуквото и обстоятелствата поставят препятствия по пътя на индивида.”
Великият физик знае много по темата най-вече от личен опит. Айнщайн изневерява на първата си съпруга, Милева Марич, а след това я напуска, за да се ожени за любоницата си, Елза Айнщайн, която също така е и негова братовчедка. След развода с Милева и сватбата с Елза, той скоро започва да флиртува и с много други жени.
"Трябва да имате пред вид, че по онова време в Европа за толкова желан, харизматичен мъж подобно поведение не е необичайно.", казва физикът и историк на науката от Харвард Джерълд Холтън пред списание Discover през 2006.
Онова, което е по-странно е октровеността на Айнщайн по отношение на забежките му и крехкият му, нюансиран морален код, според който изневярата не е проблем. Както подробно описва в писмата си, през годините Айнщан развива сложна представа за отношенията мъж-жена.
Алберт Айнщайн може да е всякакъв, но не и моногамен.
Айнщайн не е голям фен на брака, на първо място. Той и първата му съпруга Милева живеят заедно и имат дете преди да се оженят. Както отбелязва биографът на Айнщайн Уолтър Айзъксън, след като двойката се разделя, Айнщайн изобщо не бърза да финализира по законов път отношенията им с развод, нито бърза да се ожени по-късно за любовницата си Елза. Както той сам пише в едно свое писмо от 1915: „Опитите да бъда обвързан с брак идват от родителите на братовчедка ми и са плод главно на суетата, както и на моралните предразсъдъци, които все още са твърде живи в по-старото поколение и играят роля.“
В крайна сметка Айнщайн клеква и получава развод от Милева, за да може да се врече във вярност на братовчедка си. Според Айзъксън, Айнщайн казал на бъдещата си бивша жена, че репутацията на двете големи дъщери на Елза била застрашена от евентуалните клюки по адрес на връзката на майка им с Айнщайн.
“ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ВЪРШИ ОНОВА, КОЕТО МУ НОСИ РАДОСТ, НО БЕЗ ДА НАРАНЯВА ДРУГИТЕ.”
Вместо това, Айнщайн, изглежда, предпочита онова, което днес наричаме свободна любов.
След като се жени за Елза, той започва страстна любовна афера със секретарката си, Бети Нойман, а в своите писма дори фантазира как тя заживява с него и Елза в голяма къща. (След като тя не се съгласява с идеята за подобен любовен триъгълник, той признава, че тя имала по-големи притеснения по отношение на „трудностите на тригонометрията“ от него.)
В писмо, което Айнщайн пише до Елза, която е открила, че той има връзка с нейна приятелка, социалистката от Берлин Етел Мичановски, Айнщайн обяснява, че „всеки има право да прави онова, което му носи радост, ако не наранява другите.“
ГАЛЕРИЯ: ЛЮБИМИТЕ НА АЙНЩАЙН
За Айнщайн аферите му са просто несериозни флиртове, които не засягат чувствата към съпругата му. „От всички жени всъщност съм привързан единствено към г-жа Л., която е абсолютно безобидна и почтена, но дори и да не беше, това не е опасност за божествения световен ред“, пише той в писмо от 1930 до Марго, дъщерята на втората му съпруга Елза, на която разчита да успокои Елза, ако тя се разгневи, когато научи.
(Според биографа Айзъксън, „г-жа Л.“ е австрийката Маргарет Лебах, с която Айнщайн има извънбрачна връзка.)
Нещо повече, Айнщайн пише на приятелката си с неверния съпруг, че хората изпитват естествено желание да изневеряват и за тях не е добре да се противопоставят на това. Когато един мъж се насилва да остане момогамен, отбелязва той, всичко се превръща в „горчив плод за всички замесени“.
Но тази човешка наклонност има и своите тежести, пише Айнщайн. Обикновено завършва с това един мъж да се озове в капан между две жени, които започват да се държат враждебно една с друга заради него. „За един нормално разсъждаващ човек няма задоволителен изход от ситуацията.“, пише още той.
"КОГАТО ЧОВЕК СЕ НАСИЛВА ДА ОСТАНЕ МОНОГАМЕН, ТОВА Е ГОРЧИВ ПЛОД ЗА ВСИЧКИ ЗАМЕСЕНИ."
Неясно е дали под „нормално разсъждаващ човек“ Айнщайн има пред вид неверния съпруг или грешната съпруга. Но и за двамата, според разбиранията на Айнщайн, не изневярата сама по себе си е изпитание за характерите им, а начинът, по който се отнасят един към друг в резултат. Ако съпругът се отнася почтително към съпругата си по други начини, то тя трябва да толерира изневерите му. „Ти трябва да си способна да отговориш на неговия грях с усмивка, а не да го превръщаш във война.“, пише той.
Според представите на Айнщайн, почтеността означава дискретност по отношение на личните дела – въпреки че самият Айнщайн не е много дискретен в своите любовни похождения. В своето писмо до Елза във връзка с аферата му с Етел Мичановски, той възхвалява „г-жа М.“, защото всъщност тя предпазила Елза, като не й разкрила истината. „Тя не ти каза и дума“, пише Айнщайн. „Не е ли достойно това?“
Айнщайн очевидно се наслаждава на женската компания, но отношението му към връзките може би има нещо общо и с неговия дискомфорт към дълбоките чувства. „Когато е изправен пред емоционалните нужди на другите,“ пише в биографията му Айзъксън, „Айнщайн търси убежище в обективността на науката.“
В същото време, антипатията на великия учен към моногамията може би има своята цена. След смъртта на най-добрия му приятел от колежа, Мишел Бесо, Айнщайн казва на сина на Бесо: „Онова, на което се възхищавах у баща ти, беше, че през целия си живот остана верен на една жена. Това е нещо, в което аз напълно се провалих.“
Посетете Геният, за да научите повече.
